Духовник, първият български екзарх, обществен и политически деец. Роден в Лозенград (дн. в Турция). Учи последователно в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на о. Халки и в Духовната академия в Москва. През 1861 е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 – за видински митрополит. Провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 е избран за чл. на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февр. 1872 за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878, той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на I ВНС (1879) в Търново.
