Изтъкнат обществен и просветен деец. Един от инициаторите за създаването на Габровското взаимно училище – първото новобългарско светско училище (1835). Привърженик на руското културно влияние сред българите, участва в превръщането на Одеса в един от центровете за подготовка на българската интелигенция. Автор на „Българските книжици или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука?” (1841), „Денница на новоболгарското образование” (1841) и „Дополнение к книге: „Денница…” (1842), „Болгарские грамоты” (1845) и „Мисли за сегашното българско учение” (1847) и др.
