Роден в град Батак през 1834 г., по-късно той става ученик е на Хаджи Найден и Йордан Ненов. Учител е в с. Радилово, Батак, Пазарджик, Перущица и Пловдив. Отдава се на книгоиздателска дейност от 1862 г. и заедно с Христо Г., той е най-големият български книгоиздател и книгоразпространител през периода на Възраждането. Книжарницата на Драган Манчов има клонове в Солун и Свищов. За 50 години той издава 547 книги, не малка част от които са написани от самия него.Той издава множество учебници за началните класове, така спомага за формирането на националната единтичност чрез образование.
“Бащин език” е първата книга за нагледно гласно преподаване, написана от Драган Манчов. Това и един от най-известните учебници през Възраждането, който има над 40 издания и години напред се използва в българските училища.Редактор е на в. “Стара планина”. Сред книгите, които Драган Манчов отпечатва, са църковнопевчески сборници, географски атласи и първата българска енциклопедия “Енциклопедичен речник”, чийто автор е Лука Касъров, първата стихосбирка на Иван Вазов “Пряпорец и гусла”, “Детски свят” на Константин Ушински.
Редактор е на в. “Стара планина”. Участник е в Старозагорското въстание от 1875 г. След края на Руско-турска война, руските власти съдействат на Драган Манчов за получаване една употребявана скоропечатна машина. Така през май 1879 г. той открива собствена печатница в Пловдив. За кратко време е и кмет на Пловдивска община.