Възрожденски художник и иконописец, представител на Самоковската школа. Учи в Самоков, а след това живее и работи в Пловдив. През 1844 г. е в Рилския манастир, а по-късно – в Троянския и Преображенския манастир (1847-1849).
Майсторството е увековечено в стенописите на църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в Пловдив и в църквата „Св. Николай“ в Бачковския манастир, както и в Рилския, Троянския и Преоброженския манастири.. Автор е на портрета на Неофит Рилски (1838), както и на десет автопортрета. През 1852 г. изографисва старинен храм в Света гора. Умира през 1853 г. в Самоков.