Книжовник, драматург, писател, поет, преводач и литературен критик. Завършва Цариградския лицей. Учител по български и френски език, история и география в Пазарджик, председател на читалище “Възраждане” в града. Участва активно в подготовката на Априлското въстание (1876). След Освобождението следва живопис във Флоренция; преподавател по френски език в българските гимназии в Солун, и Цариград. Министър на просвещението (1894-1897), Действителен член на БКД.
В Пловдив развива усилена литературна дейност: пише драми, повести и разкази, статии, стихове и др. С Иван Вазов съставят двутомна “Българска христоматия” (1884), която за пръв път запознава читателите с редица от шедьоврите на европейските литератури; голяма част от преводите е дело на Величков. Заедно с Вазов редактира на сп. “Наука”; съосновавател на едно от първите чисто литературни издания в България – сп. “Зора” (1885). Освен “Божествена комедия” от Данте Алигиери, Величков превежда Софокъл, Теокрит, Хораций, Фр. Петрарка, Т. Тасо, У. Шекспир, Молиер, X. Хайне, А. С. Пушкин, Н. А. Некрасов и др.
