Свещеник, мисионер на светогорските манастири, учител, книжовник, писател. Родоначалник на борбата за българска национална църква. Като учител в град Свищов, заедно с Емануил Васкидович започва книжовна дейност: „Славяноболгарское детеводство за малки деца”, в което се издига идеята за светско образование и за изучаване на български език в училищата. Заедно с Иларион Макариополски официално представят българите пред високата порта и Цариградската патриаршия. Изпращат две прошения за разрешаване на българския църковен проблем. Автор е на едни от първите печатни български учебници с енциклопедичен характер, на огромна кореспонденция с историческа и литературна стойност, на диалози и мемоари със силно въздействащо патриотично звучене. Най-значимото произведение на Неофит Бозвели като книжовник е „Плач бедная Мати Болгария” (1846).
