Виден възрожденски деец, духовник, книжовник, пръв новобългарски учител. Възпитаник на Рилския манастир, а след това продължил образованието си в гръцки училища в Мелник и във Велес. След 1828 г е секретар на самоковския владика Игнатий Рилски. Учи в Казанлък, а през 1834 г. е в Букурещ, където се запознава с Бел-Ланкастерската система и я прилага в новото Габровско училище, открито на 2 януари 1835 г. Учителства в Копривщица, а после – в Стара Загора и на о-в Халки. От 1860 до 1864 г. е игумен на Рилския манастир. Автор е на редица педагогически съчинения: “Болгарска граматика” (1835), “Таблици взаимоучителни” (1835), “Краснописание” (1837), “Христоматия славянского язика” (1852), “Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език” (1875) и др. В историята на българското образование влиза не само с въвеждането на взаимоучителната система, но и като радетел за обучение на говорим български език.
