Последният патриарх на Втората българска държава, писател, преводач, създател на нов единен правопис, възприет в България, Русия, Сърбия, Молдова, Влашко. Полага основите на Търновската книжовна школа. Чрез книжовната си реформа се стреми да създаде единен правопис на базата на Кирило-методиевата традиция, а ревизира старите преводи. Автор е на жития, похвални слова, послания и други. Използва особен приповдигнат стил, който става отличителен белег на авторите от Търновската книжовна школа. Нейните възпитаници след падането на България под турска власт, развиват литературна дейност с международна значимост. Провъзгласен е за светец от Българската православна църква.
