Ярък и самобитен български книжовник – фолклорист и преводач, просвещенец. Работи като учител в Търново, включва се в църковната борба, заради което е изгонен от града. Учителства в Бяла и Пиперково, Русенско, в Севлиево, Ловеч, Плевен, Враца и Трявна Преподава по взаимоучителния метод. в Търново, Трявна, Ески Джумая и Варна. Славейков е журналист, книгоиздател, редактор на в. “Гайда” в. “Македония”, сп. “Читалище”, “Пчелица”, “Ружица”, сътрудничи на всички тогавашни цариградски издания. По време на Априлското въстание е арестуван. Взема активно участие в Руско-турската война като разузнавач. Председател е на Второто ОНС и Министър на просветата, Министър на вътрешните работи (1880 г.), учителства в Пловдивската гимназия. Оставя историко-патриотични поеми, статии, басни, фейлетони, епиграми, любовна лирика, спомени. Полага основите на нашата детска литература и обогатява българския фолклор и филология.
