Един от първите български християнски отшелници и канонизирани светци след покръстването на България. Основоположник на общежитийната уредба на българското монашество и на първата организирана монашеска обител – Рилския манастир. Оставя така нареченото „Духовно завещание”, в което дава напътствия на учениците си относно уредбата на манастирите. Както народните предания, така и десетте пространни или кратки жития, писани от Х до ХІХ век, рисуват подвига и делото на рилския пустинник изцяло и единствено като подвиг и дело на духа. Не случайно се приема, че Свети Иван Рилски е достоен да се нареди като „още един божи избраник към ликовете на Светите Седмочисленици”, а житиеписци го равняват с братята Кирил и Методий. Ако тяхното дело материализира вярата „черно на бяло” чрез писаното слово, образът на Иван Рилски олицетворява усилието тя да се превърне в човешка същност. Поставяйки го редом с големите просветители, в тежки за България времена потомците му обединяват религията с езика – двете основни звена на народното и държавно единство.
