Свети Кирил е славянски просветител, създател на славянската азбука, основоположник на славянската и българската литература. Главни източници за живота и делото му са Италианската легенда и Пространното житие на Кирил. Константин-Кирил Философ учи в Магнаурската школа в Цариград, има отлични познания по философия и граматика. През 851 пътува при сарацините в Арабия с дипломатическа и проповедническа мисия в защита на християнството. В края на 860 заедно с брат му Методий е изпратен от византийския император с църковна и дипломатическа мисия при хазарите.
Константин-Кирил Философ създава глаголицата . На духовен събор във Венеция Константин-Кирил Философ защитава правото на всеки народ на писменост и богослужение на своя език. Поканени от папата, братята пристигат в Рим (края на 867), където папа Адриан II утвърждава славянските богослужебни книги и литургия и ръкополага славяни за свещеници и дякони. В началото на 869 Константин-Кирил Философ се разболява, приема монашеството и името Кирил. Константин-Кирил Философ превежда църковни книги, с което поставя началото на българската и славянската писменост. Делото на славянските първоучители достига най-голям разцвет в България, продължено е от техните ученици Климент Охридски, Наум Охридски и Ангеларий.
