Революционер, войвода. Роден в с. Ичме (дн. Стефан Караджово), Ямболско. Потомък на Момчил войвода. Участник в Първа българска легия в Белград (1862). През 1864-1866 г. обикаля с малка чета из Стара планина. През 1867 г. участва в организирането на чети в Румъния за България и в създаването на Втора българска легия в Белград. Заедно с Хаджи Димитър организира и предвожда чета, която на 6 юли 1868 г. преминава р. Дунав при с. Вардим, Търновско, и се отправя към Стара планина. Открита и нападната от потеря и редовна турска войска. Тежко ранен в боя в местността Канлъдере (при с. Вишовград, Търновско). Заловен и обесен полумъртъв в гр. Русе.
