Поет революционер, деец на българското националноосвободително движение. Роден е. в семейството на учителя Б. Петков. Учи в родния си град, по-късно, с помощта на Найден Геров през 1863 г. продължава образованието си в Одеса. В Русия прави първите си поетични опити, а през 1865 г. напуска гимназията и се свързва с руските революционни среди. Учителства в с. Задунаевка, Бесарабия, а през 1867 – в родния Калофер. Емигрант е във Влашко, където се сближава със Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Васил Левски, Стефан Стамболов, Любен Каравелов и др. Преподава последователно в българското училище в Александрия и в Измаил. След 1871 г. се отдава на журналистическата дейност. Ботев е преводач и автор на безсмъртни поетични слова. Издава в. „Дума на българските емигранти”, в. „Будилник”, в. „Знаме”, в. „Нова България”; сътрудничи в „Свобода”, „Независимост”, „Тъпан” и др. Участва в дейността на Българския революционен централен комитет (БРЦК), в т. ч. и като негов ръководител. Водач на чета от 200 души, с която на 17 май 1876 г. слиза от кораба „Радецки” близо до с. Козлодуй. След тежки боеве загива в подножието на вр. Камарата, Врачанско.
