Цар Aсен I (1187-1196), един от основателите на Втората българска държава и на династията Асеневци. Произхожда от знатен българо-кумански род. Заедно със своя по-голям брат Петър II организирал през 1185 в Търново въстание против византийските поробители (виж Въстание на Петър и Асен). След обявяването му Асен I ръководил военните действия за изтласкване на византийските войски зад Стара планина. През 1186 освободил Мизия и предприел настъпателни действия в Тракия. След сключването на мира с Византия през 1187 в Ловеч, цар Асен I бил провъзгласен за български цар. През 1190 византийският император Исак II Ангел предприел поход срещу България и влязъл в столицата и. Чрез военна хитрост цар Асен I успял да накара императора да изтегли войските си от Търново, а след това ги разбил в Тревненския проход.
През 1191-1194 отбивал успешно всички атаки на византийските войски, а през 1195 отстранил надвисналата опасност и от северозапад, като разбил унгарците. В резултат на тази победа присъединил към българската държава Видинската, Браничевската и Белградската област. Успял да укрепи царската власт и да парира опитите на местните боляри за отцепване. Това предизвикало недоволството на част от болярската класа, която, подтиквана от византийската дипломация, организирала заговор против него. Асен I бил убит от братовчед си Иванко.
