Български цар от 997, син на комит Никола. Управлява заедно с братята си Давид, Мойсей и Арон, а след смъртта им и пленяването на Роман – еднолично. Премества столицата в Преспа, по-късно – в Охрид. Началото на 976 – започва борба за независимост на българската държава. 983 – превзема Лариса. 986 – нанася поражение на византийския император Василий II в прохода Траянови врата и освобождава от византийска власт Източна България. 996 – стига до Пелопонес; разбит при река Сперхей. 998 – отнема от сърбите областта Зета и Требине. Умира от сърдечен удар, когато вижда ослепените по заповед на Василий II Българоубиец пленени български войници след Беласишката битка.
