Идеолог, стратег и организатор на българското националноосвободително движение, публицист, писател, историограф и етнограф. Участва най-активно в борбите за църковна и политическа свобода на българите. Организира Първа българска легия (1862). Обосновава тактиката и идеологията на четническото движение в „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето”. Културно-историческите му възгледи се изявяват в неговата публицистика. Отдава целия си живот на делото: издава вестници (”Дунавски лебед”), пише поемата „Горски пътник” (1857), „Няколко речи о Асеню първому…” и други. Търси съюзници сред съседите и в Европа. Наречен е ” бащата на революцията “.
