Български екзарх. Роден в Калофер. Светското му име е Лазар Йовчев. Учи в Калофер, в Куручешме в Цариград и в френския католически колеж в Бебек. Завършва литература, а после и право в Сорбоната в Париж. Член на македонската дружина и редактор на списание „Читалище“. През 1872 г. приема монашество с името Йосиф. През 1876 става епископ и е избран за Ловешки митрополит.
От 24 февруари 1877 г. е български екзарх. Депутат в Учредителното събрание. Активно съдейства за църковното и просветно дело в поробените части на Отечеството – Македония и Тракия (над 1000 български училища, духовна семинария в Цариград, свещеническо училище в Прилеп, преместено в Одрин и др.). След Балканските войни живее в София, където умира през 1915 г.
