Светското му име е Моно Петров Кънев. Първоначално е послушник в Дряновския манастир. Участва в Първата българска легия, ръководи чета в България, след което от 1864 работи като пътуващ книжар. Разпространява жития на светци и други християнски книги, но между тях и различни произведения, имащи за цел да разбудят българското самосъзнание, като „История славяноболгарская“, „О Асену Перваго“ и други. Активно подпомага местното население в различни културни мероприятия: назначава селски учители, поставя театрални пиеси, организира земеделски сдружения, издава собствени книги и др. Развива активна обществена дейност. Създава читалища, земеделски дружества в търновските села Михалци, Лесидрен, Ново село. Самобитен конструктор – създава самодвижеща се мелница и водна помпа. Участник в революционните борби на българския народ и близък съратник на Васил Левски, Ангел Кънчев и Стефан Стамболов.
