Прочут хайдутин и войвода от гр. Сливен. Участник националноосвободителното движение от 1858 г. ръководител на чета през 1864 г. в Сърбия. През 1866 г. е помощник на Г. С. Раковски в революционната му дейност и участва в създаването на „Върховно народно българско тайно гражданско началство“. През 1867 г. кръстосва с четата, чийто знаменосец е Васил Левски из Стара планина. През 1868 г. участва в Втората българска легия. Член на БРЦК. Търси разумен компромис между четническите идеи на Г. С. Раковски и тактиката на В. Левски, като през 1873 г. изработва план за освобождение на България, който остава неприложен.
Включва се активно в подготовката на Сръбско-турската война (1876). Участва като доброволец в щаба на ген. Гурко по време на Освободителната война. Охранява с четата си Хаинбоазкия проход, участва в боевете при Шипка и Шейново.
След Освобождението е избран за депутат в Народното събрание и околийски управител на Русе. Автор е на „Моето пътуване по Стара планина и животоописанието на някои български стари и нови войводи“. Умира през 1918 г.
