Деец на националноосвободителното движение, войвода. След 1850 г. е хайдутин в четите на Бойчо Войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо Войвода, води дружина из Стара планина. Приема четническата тактика, разработена и провеждана от Г. С. Раковски. В съответствие с плана му, на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души преминава Дунав при Свищов. След разбиването и Филип Тотю с още 4 души стига до Стара планина, присъединява се към четата на П. Хитов и с нея се оттегля в Сърбия. Установява се в Одеса, получава пенсия от руското правителство. През 1875 г. БРЦК възлага на Филип Тотю да премине с чета в България, но идеята не се осъществява. Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война (1876), участва и в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
